Sep 7, 2004, 5:57 PM

* * *

  Poetry
1.7K 0 0
“Но този разговор убива истини.
И аз се чудя ти дали усети.”
Бояна Петкова

Да изпушим и тази цигара.
Да я оставим в пепелника –
оправдание, че никой не извика
след като седна
на два,три метра разстояние.
Да вперим поглед във вазата.
Между нас...и естествено празна.
Че кога подари ми цветя?Омразна,
ежедневна тишина.
Да си разкажем за Нея.
Как са децата ти?Мита за Медея?
Това ли те плаши?
Затова ли обличаш сакото сега?
Лъжи,лъжи,лъжи!Мълчи!
А дори не отвори уста.
Да те познавам така...
личи, че съм втора жена.
И след затрашната ти врата...
Тази вечер усещам истини сама.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ареола All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...