3 ene 2007, 12:49

***

  Poesía
807 0 4


Звездице, мила, нежна

за мен ли светиш ти?

Чистата си любов, моля те,

на мен я подари.

Целувай ме със устни жадни,

обичай ме и ме люби...

И с изгрева от мен

тихичко си ти тръгни.

Опиянен от луда страст,

отварям аз очи

и търся те, но далечна

си вече ти...

И липсваш ми...

Сърцето от болката гори

и жадни устни  търсят твоите,

но уви!...

Сънувах ли? Или мечта си само ти?

Звездице,  мила, нежна,

защо от щастие ме ти лиши?...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Емилия Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...