Jan 3, 2007, 12:49 PM

***

  Poetry
804 0 4


Звездице, мила, нежна

за мен ли светиш ти?

Чистата си любов, моля те,

на мен я подари.

Целувай ме със устни жадни,

обичай ме и ме люби...

И с изгрева от мен

тихичко си ти тръгни.

Опиянен от луда страст,

отварям аз очи

и търся те, но далечна

си вече ти...

И липсваш ми...

Сърцето от болката гори

и жадни устни  търсят твоите,

но уви!...

Сънувах ли? Или мечта си само ти?

Звездице,  мила, нежна,

защо от щастие ме ти лиши?...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Емилия Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...