27 jul 2007, 9:29

* * * 

  Poesía
695 0 1
Падам в себе си и нищя се
като разкъсана със зъби риза,
изнасилена от собствените си терзания
и Палача, слял се с Нищото...
виждам само зъбите му във усмивка,
с плът между им... моята.
Убита! В себе си открих убита!
Как, по дяволите, да я погреба,
щом не спира да кърви??

© Ареола Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Изстрадано, с много болка, когато открия отговорите на въпросите които питаш, ще ти ги кажа Поздрав!
Propuestas
: ??:??