* * *
като разкъсана със зъби риза,
изнасилена от собствените си терзания
и Палача, слял се с Нищото...
виждам само зъбите му във усмивка,
с плът между им... моята.
Убита! В себе си открих убита!
Как, по дяволите, да я погреба,
щом не спира да кърви??
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ареола Все права защищены
Поздрав!