27 июл. 2007 г., 09:29

* * * 

  Поэзия
692 0 1
Падам в себе си и нищя се
като разкъсана със зъби риза,
изнасилена от собствените си терзания
и Палача, слял се с Нищото...
виждам само зъбите му във усмивка,
с плът между им... моята.
Убита! В себе си открих убита!
Как, по дяволите, да я погреба,
щом не спира да кърви??

© Ареола Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Изстрадано, с много болка, когато открия отговорите на въпросите които питаш, ще ти ги кажа Поздрав!
Предложения
: ??:??