5 feb 2015, 1:13

* * *

  Poesía
884 2 1

Обичам на пролет зюмбюла син,

Подарен ти на 14-ти

Февруари, св. Валентин,

(Да бъде, Амин!)

Всеки ден за влюбените;

 

Обичам малкото крехко кокиче,

Обичам всяко цвете  - роза дори

(тривиално, нали?!):

Червено вино, свещи, шампанско, тиха музика

Радио Мелоди, или Едно рок;

Жесток... е света без теб;

така да го знаеш,

че ти ухаеш

на много цветя по Земята.

 

И нося ти цвете,

нося в нощта;

ти си до мен,

а аз пак летя.

 

Летя си в простора,

летя и, пак, летя

в синева без умора –

летя, аз до теб летя.

 

Любимото синьо,

Любимото турско синьо,

        синева,

и звезди – жълти лъчи,

навред по небето,

тъй както капка

          една,

капка в Морето,

         което

любовта ми към теб

е        море,

чувства, емоции

                   и страст,

но не на кристали...

И все пак кристално чисто

е тази нощ;

 мощно „тигрово око”

свети до твоето легло...

Червено е сърцето,

                              камъка,

цвета...

Топла е Любовта.

 

Обичам те до почервеняване;

Розовяването е по бузите;

Ядно пък и нервно е

към жестокостите на света;

ясна е Нощта и пак изгрял е Луната...

 

Обичам те аз , обичам нали

Казваш „И аз...” –

Обичаш ме и ти... :)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александър Тоцев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Сега се сетих за коя бивша бе това... Еми... Как да го кажа по-деликатно... Тъпата овца направи аборт и ми каза пост-фактум за това... Така и не разбрах само толкова ли ме обичаше тя или просто Вълкът пак се влюби в овча душа и пак пропусна своята лъвица..!?
    П.П. Никога няма да се намерите със своята половинка докато не научите повече за себе си и това кое точно животно си и коя порода...

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...