* * *

Обичам на пролет зюмбюла син,

Подарен ти на 14-ти

Февруари, св. Валентин,

(Да бъде, Амин!)

Всеки ден за влюбените;

Обичам малкото крехко кокиче,

Обичам всяко цвете  - роза дори

(тривиално, нали?!):

Червено вино, свещи, шампанско, тиха музика

Радио Мелоди, или Едно рок;

Жесток... е света без теб;

така да го знаеш,

че ти ухаеш

на много цветя по Земята.

И нося ти цвете,

нося в нощта;

ти си до мен,

а аз пак летя.

Летя си в простора,

летя и, пак, летя

в синева без умора –

летя, аз до теб летя.

Любимото синьо,

Любимото турско синьо,

        синева,

и звезди – жълти лъчи,

навред по небето,

тъй както капка

          една,

капка в Морето,

         което

любовта ми към теб

е        море,

чувства, емоции

                   и страст,

но не на кристали...

И все пак кристално чисто

е тази нощ;

 мощно „тигрово око”

свети до твоето легло...

Червено е сърцето,

                              камъка,

цвета...

Топла е Любовта.

Обичам те до почервеняване;

Розовяването е по бузите;

Ядно пък и нервно е

към жестокостите на света;

ясна е Нощта и пак изгрял е Луната...

Обичам те аз , обичам нали

Казваш „И аз...” –

Обичаш ме и ти... :)