* * *
Една любов ти давам, неживяна,
по-нежна от разцъфнал цвят,
едно сърце с незарасла рана
и всичките мечти на този свят.
Ти си ми последната надежда,
по-чиста от капчица роса,
която се от дивен цвят изцежда,
разцъфнал под сини небеса.
Вземи от мен последната искрица
от огъня, що в мене гасне,
изтрий от мен последната сълзица
и нека в обич мъката прерастне.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Луиза Атанасова Todos los derechos reservados
