12 мая 2006 г., 00:30

* * * 

  Поэзия
737 0 1

Една любов ти давам, неживяна,
по-нежна от разцъфнал цвят, 
едно сърце с незарасла рана
и всичките мечти на този свят.

Ти си ми последната надежда,
по-чиста от капчица роса,
която се от дивен цвят изцежда,
разцъфнал под сини небеса.

Вземи от мен последната искрица
от огъня, що в мене гасне,
изтрий от мен последната сълзица
и нека в обич мъката прерастне.                                                                                                                                                                                 

© Луиза Атанасова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??