* * *
Една любов ти давам, неживяна,
по-нежна от разцъфнал цвят,
едно сърце с незарасла рана
и всичките мечти на този свят.
Ти си ми последната надежда,
по-чиста от капчица роса,
която се от дивен цвят изцежда,
разцъфнал под сини небеса.
Вземи от мен последната искрица
от огъня, що в мене гасне,
изтрий от мен последната сълзица
и нека в обич мъката прерастне.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Луиза Атанасова Всички права запазени
