24 may 2006, 21:11

* * *

  Poesía
1K 0 5
х х х
Сега пък какво написах?
И кой ми го продиктува?
Такива слова и мисли
дори не съм и сънувала!

Отде ли се взе замахът,
с който се втурна писалката?
Може ли все пак друг някой
да ми стои над главата

и пътищата да сочи
на чувствата и на мислите?

Ако туй е Ръката Божия,
аз значи съм просто листът.


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анелия Шишкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Божията ръка е , да.
  • Отново хубаво!
  • Благодаря! И се радвам, че тук срещам хора, които споделят вярванията ми!
  • Аз също си мисля така понякога, защото нищо не планирам предварително, преди да го напиша. Мисля, че Господ по някакъв начин може би ни диктува всичко, което пишем. И така ние не сме истинските творци, а само откривателите. Господ е единствения творец и той ни насочва какво да правим. Глупак е човекът(респективно поетът), който си мисли, че всичко сам е измислил.
  • Браво!
    Но мисля че никой друг не може да ни насочва.Всичко правим ние.

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....