4 jun 2006, 16:38
* * *
Ад е всичко в мен,
но аз не представлявам ад за другите,
макар че другите вселиха в мене ада.
Объркаха живота ми, а душата ми
накараха да се съмнява във всичко.
И ослепяла, посягах с длани
в неизвестното и вярвах,
че всяко ново нещо ще е истинското -
това, което все пак ще задържа.
Но то изплъзваше се още
преди да съм затворила ръцете си,
защото за разлика от слепите,
аз нямам силата на другите им сетива.
И беззащитна губех ориентация,
а оголеното ми тяло се гърчеше
в кръговете, отредени за неверници.
Но как да вярвам, когато
се страхувам дори от пъкъла на свойте мисли...
но аз не представлявам ад за другите,
макар че другите вселиха в мене ада.
Объркаха живота ми, а душата ми
накараха да се съмнява във всичко.
И ослепяла, посягах с длани
в неизвестното и вярвах,
че всяко ново нещо ще е истинското -
това, което все пак ще задържа.
Но то изплъзваше се още
преди да съм затворила ръцете си,
защото за разлика от слепите,
аз нямам силата на другите им сетива.
И беззащитна губех ориентация,
а оголеното ми тяло се гърчеше
в кръговете, отредени за неверници.
Но как да вярвам, когато
се страхувам дори от пъкъла на свойте мисли...
© Румяна Димитрова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Руми, много е хубаво!!!
Особено началото, страхотно е!!!
Поздрави!!! -
Хареса ми!
Непрекъснато търсим себе си...докато се намерим.
Поздрав!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Много хубав стих Руми!
Сърдечен поздрав и бъди щастлива