* * *
Ад е всичко в мен,
но аз не представлявам ад за другите,
макар че другите вселиха в мене ада.
Объркаха живота ми, а душата ми
накараха да се съмнява във всичко.
И ослепяла, посягах с длани
в неизвестното и вярвах,
че всяко ново нещо ще е истинското -
това, което все пак ще задържа.
Но то изплъзваше се още
преди да съм затворила ръцете си,
защото за разлика от слепите,
аз нямам силата на другите им сетива.
И беззащитна губех ориентация,
а оголеното ми тяло се гърчеше
в кръговете, отредени за неверници.
Но как да вярвам, когато
се страхувам дори от пъкъла на свойте мисли...
но аз не представлявам ад за другите,
макар че другите вселиха в мене ада.
Объркаха живота ми, а душата ми
накараха да се съмнява във всичко.
И ослепяла, посягах с длани
в неизвестното и вярвах,
че всяко ново нещо ще е истинското -
това, което все пак ще задържа.
Но то изплъзваше се още
преди да съм затворила ръцете си,
защото за разлика от слепите,
аз нямам силата на другите им сетива.
И беззащитна губех ориентация,
а оголеното ми тяло се гърчеше
в кръговете, отредени за неверници.
Но как да вярвам, когато
се страхувам дори от пъкъла на свойте мисли...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Румяна Димитрова Все права защищены
