* * *

17 may 2004, 14:34

Poesía

1521 0 1

Мъгли край мен се спускат

и нечия нежност ме кара да плача.

Аз трябва. Трябва да намеря верния изход

и самотните си стъпки дотам да довлача.

До самата врата крачките ми ще замлъкнат

и ще падна като удавник без сламка.

Не успях до изхода да се домъкна,

но не е ли и той само примамка.

Да вярвам ли, че ти ще си отвъд

да ми дадеш тази нежност неизпята.

Не, няма да се излъжа този път.

Зима ще е вече мойто лято.

Остава само споменът за нежни пръсти,

докосващи изсъхнали листа.

Кого да моля да ми прости,

че ме боли от нежността?!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Brian_ (Радо Мотърников)

2004-05-19T08:26:58+03:00

"Да вярвам ли,че ти ще си отвъд да ми дадеш тази нежност неизпята.Не,няма да се излъжа този път,душата ми отдавна е излята"Нямам много време и за бързо оформих само една промяна,защотото точно там има липса на рима в края.Иначе ми харесва и давам оценка 6.