* * *
Мъгли край мен се спускат
и нечия нежност ме кара да плача.
Аз трябва. Трябва да намеря верния изход
и самотните си стъпки дотам да довлача.
До самата врата крачките ми ще замлъкнат
и ще падна като удавник без сламка.
Не успях до изхода да се домъкна,
но не е ли и той само примамка.
Да вярвам ли, че ти ще си отвъд
да ми дадеш тази нежност неизпята.
Не, няма да се излъжа този път.
Зима ще е вече мойто лято.
Остава само споменът за нежни пръсти,
докосващи изсъхнали листа.
Кого да моля да ми прости,
че ме боли от нежността?!
© Мина Август Жорж All rights reserved.
