21 jun 2006, 23:33

***

  Poesía
1K 0 1

Миг от небесата;

шепот от мъглата;

красива вечност,

в омагьосващ здрач

съм в слепотата,

милувка в пустотата,

минаващ вятър,

но бленуван сън.

 

Сън сред глухотата

като нежност от луната,

разливащ мисли от незнаен свят.

Багри в сивотата,

изгарящи душата,

багри от оставащ,

но така далечен свят.

 

Звук в тишината,

сгряващ самотата,

самота разлята в една сълза.

Допирът на светлината

оплетен в тишината –

галещ полъх,

минаващ през плътта.

 

Миг изпълващ празнотата,

тъжна обич, неумиращ блян.

Обич, прегръщаща земята,

но кристално време, пропито в слепота.

Слепота живееща с пустотата,

в красива вечност, наречена тъга.

Щастие, идващо от синевата

една усмивка, но безброй звезди.

Малко пламъче, пронизващо тъмата,

една искра болезнено гори.

 

Една искра, там нейде, в тишината,

се превърна в неугасващ плам.

Плам, живеещ с красотата

на една усмивка от измислен свят.

Красотата на мига от небесата.

Красотата на две невидими очи.

 

Очи, сгряващи душата,

очи любими, но така далеч.

Очите на принцът от луната,

очи любими, родени от един копнеж.

 

Принцът изчезна сред тълпата.

Тълпа коварна, но нали…

той живее сред тъмата

на едно сърце, което тайничко скърби

 

Но всяка вечер, докосвайки луната,

то пак ще затупти, защото там сред тъмнината

то ще види две съдби.

Ще ги види как се носят под арка от цветя.

Ще ги види как минават по алеята на радостта.

Ще ги чуе как се смеят, как говорят, как шептят.

Ще ги чуе как живеят, как политат с нощтта...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деяна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...