21 июн. 2006 г., 23:33

***

1K 0 1

Миг от небесата;

шепот от мъглата;

красива вечност,

в омагьосващ здрач

съм в слепотата,

милувка в пустотата,

минаващ вятър,

но бленуван сън.

 

Сън сред глухотата

като нежност от луната,

разливащ мисли от незнаен свят.

Багри в сивотата,

изгарящи душата,

багри от оставащ,

но така далечен свят.

 

Звук в тишината,

сгряващ самотата,

самота разлята в една сълза.

Допирът на светлината

оплетен в тишината –

галещ полъх,

минаващ през плътта.

 

Миг изпълващ празнотата,

тъжна обич, неумиращ блян.

Обич, прегръщаща земята,

но кристално време, пропито в слепота.

Слепота живееща с пустотата,

в красива вечност, наречена тъга.

Щастие, идващо от синевата

една усмивка, но безброй звезди.

Малко пламъче, пронизващо тъмата,

една искра болезнено гори.

 

Една искра, там нейде, в тишината,

се превърна в неугасващ плам.

Плам, живеещ с красотата

на една усмивка от измислен свят.

Красотата на мига от небесата.

Красотата на две невидими очи.

 

Очи, сгряващи душата,

очи любими, но така далеч.

Очите на принцът от луната,

очи любими, родени от един копнеж.

 

Принцът изчезна сред тълпата.

Тълпа коварна, но нали…

той живее сред тъмата

на едно сърце, което тайничко скърби

 

Но всяка вечер, докосвайки луната,

то пак ще затупти, защото там сред тъмнината

то ще види две съдби.

Ще ги види как се носят под арка от цветя.

Ще ги види как минават по алеята на радостта.

Ще ги чуе как се смеят, как говорят, как шептят.

Ще ги чуе как живеят, как политат с нощтта...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Деяна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...