***

19 ago 2010, 20:29

Poesía

849 0 2

Потънах в кошмара на вечните думи,

така не-изречени, че чак заболя.

Заровена в сметки, банкноти, алчност и суми,

заключена в стая с безцветна дъга.

Превърнете ръцете ми в два катинара!

Обърнете мечтите ми в жълти петна!

Омотайте сърцето ми в болката стара,

която мен за стопанка сама си избра!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

manipuliram (Манипулирам)

2013-11-12T09:50:13+02:00

Превърнете ръцете ми в два катинара! - Браво, почитания!
remember-me-f (Надето)

2010-08-20T03:59:31+03:00

знам как се чувстваш, но не бива да се оставяш на болката, тя е хищница ... хубав стих