5 jun 2007, 12:45

*** 

  Poesía
571 0 1
Всяка вечер, щом затвориш ти очи,
щом сладко засънуваш приказни места,
и луната почне тихо песен да мълви,
се ражда черна врана в нощта.
 

Враната до теб се доближава...
нежно те докосва със своите пера...
поглъща те... със стъклени очи
и милва те с черните крила.
 

Лицето ти целува и прегръща...
думи нежни тихичко мълви.
Сърцето твое в обич тя обгръща...
в синхрон със него и нейното тупти...
 

Таз врана черна, моята душа е...
Обичам те, за теб сърцето ми тупти...
И знаеш ли... на теб единственно,
това сърце принадлежи!

© П Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??