Jun 5, 2007, 12:45 PM

***

  Poetry
810 0 1
Всяка вечер, щом затвориш ти очи,
щом сладко засънуваш приказни места,
и луната почне тихо песен да мълви,
се ражда черна врана в нощта.
 

Враната до теб се доближава...
нежно те докосва със своите пера...
поглъща те... със стъклени очи
и милва те с черните крила.
 

Лицето ти целува и прегръща...
думи нежни тихичко мълви.
Сърцето твое в обич тя обгръща...
в синхрон със него и нейното тупти...
 

Таз врана черна, моята душа е...
Обичам те, за теб сърцето ми тупти...
И знаеш ли... на теб единственно,
това сърце принадлежи!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© П All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...