* * *

25 jul 2006, 10:11

Poesía

576 0 1

Сърцето ми гори
в тъмни нощи,светли дни
не иска вече да търпи,
инак ще се сломи.

Иска да играе,да бумти
иска да пламти!
Ще го съсипеш ти,
потискаш ли го винаги.

Адът вътре в него
там царуват демоните зли,
край огньове и котли,
а раят в сърцето спи.

Но ето обрат настъпи,
жена в сърцето ми пристъпи.
Раят се събуди,
а адът застудя.

Ангели слязоха на земята
и донесоха теб.
Демоните завидяха
и се развилняха.

Трикове мръсни и жалки
погаждаха те,
но нищо не може да ни раздели-
любовта ни да сломи!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Bonic (Богдан Николов)

2006-07-25T17:42:17+03:00

Много нахвърляно, нехармонично и объркано нещо. То даже е нищо. И как така го написа в час по БЪЛГАРСКИ и направо ги публикува в сайта? Нали от листа, на който си ги написал трябва да ги препишеш - трябва да ги редактираш преди това! И когато разговаряш с непознати не използвай думи като "тея" /жаргонно е тия/ - даже и това не знаеш. Внимавай повече в часовете си по български език, защото пишеш като третокласник.