* * *
Сърцето ми гори
в тъмни нощи,светли дни
не иска вече да търпи,
инак ще се сломи.
Иска да играе,да бумти
иска да пламти!
Ще го съсипеш ти,
потискаш ли го винаги.
Адът вътре в него
там царуват демоните зли,
край огньове и котли,
а раят в сърцето спи.
Но ето обрат настъпи,
жена в сърцето ми пристъпи.
Раят се събуди,
а адът застудя.
Ангели слязоха на земята
и донесоха теб.
Демоните завидяха
и се развилняха.
Трикове мръсни и жалки
погаждаха те,
но нищо не може да ни раздели-
любовта ни да сломи!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Иванов Всички права запазени
