24 sept 2006, 18:01

* * *

  Poesía
955 0 17
На къде е пътя към смисъла,
Без теб не бих могла да продължа-
да се боря с пошлостта,
омразата и завистта от дните.
Не бих могла,
не искам и да опитвам.
На кого ли трябва да простя-
за тази грубост и омраза,
запълнили дните ми с тревога,
къде спасение да търся от това?
А нима ще мога?-
С тези белези в душата,
доброто аз да възкреся,
нали на война правила няма,
но и закони всеки пише свой.
И не го е страх,
че може повече от тях да пострада,
не,не искам и не мога!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ГАЛИНА ДАНКОВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прекрасна идея,Феникс!
    Съжалявам,че аз никога не бих го предложила...
    Такава съм-слаба в някой случаи....
    Благодаря ти искрено за коментара!
  • Чета с отвращение негативните, обидни и неправещи чест на някой, който се назовава автор, или поет коментари и тъй като реших да се поразровя малко, открих много подобни в сайта! Героите са общо взето едни и същи!
    Срам ме е заради обикновените потребители, които ги четат!Да се прави коментар на дадено произведение е едно, а да се коментира авторът му и да се нанасят лични обиди е друго и много лошо! Според мен за да се сложи край, при подобни случаи трябва да се отнема правото и възможността на самозабравилите се да правят коментари! Първо предупредително-временно, след това завинаги!Фениксмен
  • Аз не търся състрадание,а разбиране,защото докато цяла вечер със писателче имахме грозна разправия в сайта,единствено на негова страна се намеси някой,а аз се почувствах толкова отвратително и направо ми идваше да напусна не само сайта,а изобщо да спра да пиша стихове.По всичко личи,че сайта е разделен на две,заради писателя,"който никога не обижда"а направо цели да прогони много хора от тук.Незнам какво да правя вече...Приемем критиката за стиха си Мая,аз много допреди да се реша да публикувам или да се регистрирам поне в сайта,си преписах една огромна част от твойте стихотворения,които наистина започнах да обожавам и затова напълно приемам критиката ти и обещавам,че ще направя всичко възможно да поработя повече върху даден стих преди да го публикувам!И на други от сайта се възхищавам и си преписвам стихчетата,за да им се възхищавам и ги препрочитам доста често.Диди,и на теб искам да ти благодаря за критиката,макар да е повече от сурова към стиха ми,но не ти се сърдя,имаш право да пишеш каквото мислиш и още повече ще се опитам да се поуча от нея и да се старая повече!Благодаря на всички ви!
  • Не оправдавам Светослав за някои думи, но ще ти кажа откровено че не харесах стихотворението. Прилича на събрани "с лопатата" думи и хвърлени на листа, няма течаща мисъл, стуктура, рима. Прилича на търсене на състрадание, което често срещам и в други стихове, но да си нещастен не е достатъчно, в поезията според мен е нужно повече. Ако не може да се пише по-добре е човек да спре навреме, иначе става като фалшив певец, който каквито и клипове да прави, не е достатъчно за да бъде харесван. Съжалявам!
  • Добър стих!
    Войната, по скоро защитата от хулиганите и мерзавците се води само по един начин ! Показва им се вратата! Ако не разбират - РИТНИК !!!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...