12 oct 2006, 9:48

* * *

  Poesía
606 0 8
Поисках да погледна Слънцето отблизо,
и хиляди лъчи ме озариха,
като параван ми попречиха да го видя...
Пожелах да те срещна - истински, неизмислен -
и в миг милиони мечти сърцето ми, милото,
в себе си роди, за теб неречени,
от щастие се озари!
И стана чудо, сякаш хиляди звезди
заваляха от небосвода син!
Стана светло, нощта се освети,
настана ден, лятото прогони есента...
Само моля се сега
дано за нас е вечно то!!!


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ГАЛИНА ДАНКОВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...