* * *
Поисках да погледна Слънцето отблизо,
и хиляди лъчи ме озариха,
като параван ми попречиха да го видя...
Пожелах да те срещна - истински, неизмислен -
и в миг милиони мечти сърцето ми, милото,
в себе си роди, за теб неречени,
от щастие се озари!
И стана чудо, сякаш хиляди звезди
заваляха от небосвода син!
Стана светло, нощта се освети,
настана ден, лятото прогони есента...
Само моля се сега
дано за нас е вечно то!!!
и хиляди лъчи ме озариха,
като параван ми попречиха да го видя...
Пожелах да те срещна - истински, неизмислен -
и в миг милиони мечти сърцето ми, милото,
в себе си роди, за теб неречени,
от щастие се озари!
И стана чудо, сякаш хиляди звезди
заваляха от небосвода син!
Стана светло, нощта се освети,
настана ден, лятото прогони есента...
Само моля се сега
дано за нас е вечно то!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© ГАЛИНА ДАНКОВА Всички права запазени
