Oct 12, 2006, 9:48 AM

* * *

  Poetry
611 0 8
Поисках да погледна Слънцето отблизо,
и хиляди лъчи ме озариха,
като параван ми попречиха да го видя...
Пожелах да те срещна - истински, неизмислен -
и в миг милиони мечти сърцето ми, милото,
в себе си роди, за теб неречени,
от щастие се озари!
И стана чудо, сякаш хиляди звезди
заваляха от небосвода син!
Стана светло, нощта се освети,
настана ден, лятото прогони есента...
Само моля се сега
дано за нас е вечно то!!!


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ГАЛИНА ДАНКОВА All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....