7 abr 2010, 0:41

***

  Poesía
868 0 1

 

Днес ще бъда хлапак,
днес ще бъда моряк.
На карта ще чертая места,
където съм искал да бъда,
но така и не успях.

 

Ще бъда невидим,
по-бърз от светлината.
Ще рисувам планети непознати,
непознати луни и слънца.
Ще рисувам цветя,
ще дишам пролетта на земята.
И няма да искам
времето да спре своя бяг.

 

Ще бъда чист като роса,
ще тичам бос по тревата,
ще се къпя в дъжда,
без да се питам какво е дъгата
и без да зная какво е тъга.

 

 Ще бъда различен.

Днес... ще целуна
своето първо момиче,
без да съм казвал някога, 
                       че го обичам...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...