7.04.2010 г., 0:41

***

871 0 1

 

Днес ще бъда хлапак,
днес ще бъда моряк.
На карта ще чертая места,
където съм искал да бъда,
но така и не успях.

 

Ще бъда невидим,
по-бърз от светлината.
Ще рисувам планети непознати,
непознати луни и слънца.
Ще рисувам цветя,
ще дишам пролетта на земята.
И няма да искам
времето да спре своя бяг.

 

Ще бъда чист като роса,
ще тичам бос по тревата,
ще се къпя в дъжда,
без да се питам какво е дъгата
и без да зная какво е тъга.

 

 Ще бъда различен.

Днес... ще целуна
своето първо момиче,
без да съм казвал някога, 
                       че го обичам...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...