Apr 7, 2010, 12:41 AM

***

  Poetry
865 0 1

 

Днес ще бъда хлапак,
днес ще бъда моряк.
На карта ще чертая места,
където съм искал да бъда,
но така и не успях.

 

Ще бъда невидим,
по-бърз от светлината.
Ще рисувам планети непознати,
непознати луни и слънца.
Ще рисувам цветя,
ще дишам пролетта на земята.
И няма да искам
времето да спре своя бяг.

 

Ще бъда чист като роса,
ще тичам бос по тревата,
ще се къпя в дъжда,
без да се питам какво е дъгата
и без да зная какво е тъга.

 

 Ще бъда различен.

Днес... ще целуна
своето първо момиче,
без да съм казвал някога, 
                       че го обичам...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...