Жарковски (Велин Евстатиев)
100 189
25 jun 2007, 16:23

* * * 

  Poesía
966 0 2
Попрището на човека там е,
където се пресичат тайните -
стои на кръстопътя на загадките
човекът мислещ, но самотен...
Дошли са времена размирни,
когато всеки избор грешен е
и всяка стъпка - в пропастта.
Не ще помогне мъдростта.
Спасение и любовта не носи.
Безсилна е ненавистта,
безплодна - мъката,
безсмислена - борбата.
Човечеството пак лети,
лети със скорост шеметна,
но не към бъдещето на прогреса...
Лети, разперило крилете на упадъка -
подобно влак без машинист
се носи родният ни свят
към пропастта бездънна на небитието.

© Велин Евстатиев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??