* * *
Попрището на човека там е,
където се пресичат тайните -
стои на кръстопътя на загадките
човекът мислещ, но самотен...
Дошли са времена размирни,
когато всеки избор грешен е
и всяка стъпка - в пропастта.
Не ще помогне мъдростта.
Спасение и любовта не носи.
Безсилна е ненавистта,
безплодна - мъката,
безсмислена - борбата.
Човечеството пак лети,
лети със скорост шеметна,
но не към бъдещето на прогреса...
Лети, разперило крилете на упадъка -
подобно влак без машинист
се носи родният ни свят
към пропастта бездънна на небитието.
където се пресичат тайните -
стои на кръстопътя на загадките
човекът мислещ, но самотен...
Дошли са времена размирни,
когато всеки избор грешен е
и всяка стъпка - в пропастта.
Не ще помогне мъдростта.
Спасение и любовта не носи.
Безсилна е ненавистта,
безплодна - мъката,
безсмислена - борбата.
Човечеството пак лети,
лети със скорост шеметна,
но не към бъдещето на прогреса...
Лети, разперило крилете на упадъка -
подобно влак без машинист
се носи родният ни свят
към пропастта бездънна на небитието.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Велин Евстатиев Все права защищены
