4 mar 2007, 10:14

* * * 

  Poesía
553 0 2

Вървя през град,
просмукан със цигарен дим.
Нощта ми пак,
изгонена от скрина на деня,
се спуска плахо,
току покрай раменете ми.
Вървя
по утъпкани от всичките нозе,
едва дишащи от изнасилването
... улици,
крещящи
с подправен,
изгорен от фасовете,
лицемерен оптимизъм.
И сякаш
залезът се беше скъсал сам
от греховете ми,
а аз вървях...
в мир със себе си.
Аз... спирам се сепната,
че бях забравила да моля
и не почувствах залеза
... дали убих го,
или спазих клетвата...
    ...
Но в дни на пост,
когато нощите прегръщат плахо,
аз моля се
да бях... срещнала лика ти,
там в отражението,
изплувало от локвата...

© Мирослава Грозданова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??