* * *
Вървя през град,
просмукан със цигарен дим.
Нощта ми пак,
изгонена от скрина на деня,
се спуска плахо,
току покрай раменете ми.
Вървя
по утъпкани от всичките нозе,
едва дишащи от изнасилването
... улици,
крещящи
с подправен,
изгорен от фасовете,
лицемерен оптимизъм.
И сякаш
залезът се беше скъсал сам
от греховете ми,
а аз вървях...
в мир със себе си.
Аз... спирам се сепната,
че бях забравила да моля
и не почувствах залеза
... дали убих го,
или спазих клетвата...
...
Но в дни на пост,
когато нощите прегръщат плахо,
аз моля се
да бях... срещнала лика ти,
там в отражението,
изплувало от локвата...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мирослава Грозданова Всички права запазени
