***

triloymi (Марина Пл)
13 48

11 ago 2006, 0:37

Poesía

792 0 2

Вик потънал в тишината,

миг изчезнал в тъмнината.

Изпълнена душа с тъга

залязва бавно в нощта.

Усмивка избледняла на лицето

единствено напомня за детето,

което в щастие живя,

докато не срещна любовта

И сълзите, които даваха единствен знак,

че сърцето живо е,

и че няма мрак

изсъхваха.

И светлината, с която те като звезди огряваха

изчезва,

сега те загасваха.

Изведнъж устните започват да треперят

сякаш нещо искат да споделят.

Но мълчат, защо ли?

Може би, защото някой зло ще стори ?!?

И тези думи не изречени

изчезват сякаш са обречени.

И те нивга светлина ще видят,

а ще страдат без да могат да извикат.

17.01.2006

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.