***
Вик потънал в тишината,
миг изчезнал в тъмнината.
Изпълнена душа с тъга
залязва бавно в нощта.
*
Усмивка избледняла на лицето
единствено напомня за детето,
което в щастие живя,
докато не срещна любовта
*
И сълзите, които даваха единствен знак,
че сърцето живо е,
и че няма мрак
изсъхваха.
И светлината, с която те като звезди огряваха
изчезва,
сега те загасваха.
*
Изведнъж устните започват да треперят
сякаш нещо искат да споделят.
Но мълчат, защо ли?
Може би, защото някой зло ще стори ?!?
*
И тези думи не изречени
изчезват сякаш са обречени.
И те нивга светлина ще видят,
а ще страдат без да могат да извикат.
17.01.2006
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Марина Пл Всички права запазени
