Lostress (Слънчево момиче) Lostress (Слънчево момиче)
20
15 ago 2004, 16:46

* * *

  Poesía
1.3K 0 1
* * *

Уби бурята зла
всички надежди...
В черна гробница - мойта душа
погреба всички копнежи
Зимна вечер - мрак и самота
няма помен от мечти
Донесе нощната пустота
снежинките бели - мойте сълзи
Една искра
все още там тлели,
останала от любовта
от миналите топли дни
Но не ще угасне тя
не ще позволи от пепелта и да се роди
една нова съдба
с нов път и мечти

Така и твоята усмивка чаровна
не ми позволява да обикна друг
тя е моя спътница съдбовна
която всява студ!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Слънчево момиче Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0