15.08.2004 г., 16:46

* * *

1.3K 0 1
* * *

Уби бурята зла
всички надежди...
В черна гробница - мойта душа
погреба всички копнежи
Зимна вечер - мрак и самота
няма помен от мечти
Донесе нощната пустота
снежинките бели - мойте сълзи
Една искра
все още там тлели,
останала от любовта
от миналите топли дни
Но не ще угасне тя
не ще позволи от пепелта и да се роди
една нова съдба
с нов път и мечти

Така и твоята усмивка чаровна
не ми позволява да обикна друг
тя е моя спътница съдбовна
която всява студ!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Слънчево момиче Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...