15.08.2004 г., 16:46

* * *

1.3K 0 1
* * *

Уби бурята зла
всички надежди...
В черна гробница - мойта душа
погреба всички копнежи
Зимна вечер - мрак и самота
няма помен от мечти
Донесе нощната пустота
снежинките бели - мойте сълзи
Една искра
все още там тлели,
останала от любовта
от миналите топли дни
Но не ще угасне тя
не ще позволи от пепелта и да се роди
една нова съдба
с нов път и мечти

Така и твоята усмивка чаровна
не ми позволява да обикна друг
тя е моя спътница съдбовна
която всява студ!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Слънчево момиче Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...