12 sept 2006, 0:37

* * *

  Poesía
674 0 3
         Театъра,в който играя-
            вече е толкова стар.
            Съдбата,която желая
            е толкова тежък товар.
            Така неусетно минават
            случки,сцени и речи,
            а спомени за тях остават
            там някъде,назад,далече.
            Преплита се любов с ненавист
            покрити с маска и със грим,
            след тях остана този лист
            и спомен жалък и раним.
            И тука липсваш само Ти-
            на сцената бъди сега,
            излез от моите мечти
            и влез във моята съдба!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислава Костадинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...