dobri4kata (Десислава Костадинова)
46 7
12.09.2006 г., 0:37 ч.

* * * 

  Поезия
498 0 3
         Театъра,в който играя-
            вече е толкова стар.
            Съдбата,която желая
            е толкова тежък товар.
            Така неусетно минават
            случки,сцени и речи,
            а спомени за тях остават
            там някъде,назад,далече.
            Преплита се любов с ненавист
            покрити с маска и със грим,
            след тях остана този лист
            и спомен жалък и раним.
            И тука липсваш само Ти-
            на сцената бъди сега,
            излез от моите мечти
            и влез във моята съдба!!!

© Десислава Костадинова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??