12.09.2006 г., 0:37

* * *

677 0 3
         Театъра,в който играя-
            вече е толкова стар.
            Съдбата,която желая
            е толкова тежък товар.
            Така неусетно минават
            случки,сцени и речи,
            а спомени за тях остават
            там някъде,назад,далече.
            Преплита се любов с ненавист
            покрити с маска и със грим,
            след тях остана този лист
            и спомен жалък и раним.
            И тука липсваш само Ти-
            на сцената бъди сега,
            излез от моите мечти
            и влез във моята съдба!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислава Костадинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...