***

Отново сърцето разяжда

любовната тръпка – гори!

Отново умът се обажда –

във мислите вечно си ти.

И въпреки многото скърби

и въпреки дългите минали дни,

отново сърцето потръпва,

широко разтваря врати,

врати, през които нахлуваш

като нечакан и далечен гост

и в него отново бушуваш

без спънки, без милост и с мощ.

Разбиваш, раздърпваш, разкъсваш

и всичко обръщаш за миг,

а после отново си тръгваш…

През дългите нощи без теб

душата проклина те с вик –

викът на сърцето ранено,

викът на самотния миг.

Макар и прокуден от мен,

завръщаш се час подир час.

И всеки път все по-жесток,

и всеки път все по-желан!