***
***
Отново сърцето разяжда
любовната тръпка – гори!
Отново умът се обажда –
във мислите вечно си ти.
И въпреки многото скърби
и въпреки дългите минали дни,
отново сърцето потръпва,
широко разтваря врати,
врати, през които нахлуваш
като нечакан и далечен гост
и в него отново бушуваш
без спънки, без милост и с мощ.
Разбиваш, раздърпваш, разкъсваш
и всичко обръщаш за миг,
а после отново си тръгваш…
През дългите нощи без теб
душата проклина те с вик –
викът на сърцето ранено,
викът на самотния миг.
Макар и прокуден от мен,
завръщаш се час подир час.
И всеки път все по-жесток,
и всеки път все по-желан!
© Невена Христова All rights reserved.
