Бодливчо (Стефан Вангелов)
17 24
10 oct 2006, 21:05

* * * 

  Poesía
647 0 7

****

Ако някой ден

се видиш

със пораснали крила,

литнал и отправил взор от най-високо

към света

омаян, заслепен и горд

от днешните победи...

без дъх останал

във безумна надпревара

с всекиго и всичко,

за да имаш всичко от суетния живот...

Нима

за всичкото това стара се

и живя.

Незрящ за простичките истини,

накацали кротичко до теб,

усмихнати,

загледали те в очите,

в очите твои на слепец?

Тогава би ли се запитал

накъде си тръгнал,

драги?

Скрил душата си

и от себе си дори,

захвърлил съкровенията свои

там

някъде, на място тайно,

което този твой живот ти повели.

Погледни

във огледалото на своята душа

и дано не чуеш стон безличен

как черна, тъжна,

безразлично уморена

станала е тя.

Дали ще питаш се тогава...

Накъде вървях?

В какво успях?

Щастлив ли бях?

Дарих ли щастие на някого?

С кого делих щастливи дни?

В радост, болка...

в болка и тъга,

имах ли до себе си

нежната,

вярната

и топлата ръка?

На колко порти си почукал,

с усмивка са те срещали

и с блага реч са ти отваряли?

Дали на някого си липсвал,

когато ти дела велики

си творил?

А

видимото не видял си,

дали слепец не бил си?

Под булото на гения

нещастен...

А когато очите си отвориш,

разбираш, че настъпил е

денят,

в който

неусетно са

крилата посивели,

от живота вече уморени,

косите посребрели...

малко помъдрели

и съвсем, съвсем

разбираш,

че животът бил е и ще

бъде същият,

а ние, неразбрали го

в търсене на други истини,

намираме отново и отново

същото,

от което, бягайки,

се връщаме забързани за там,

от където

бягахме.

Бургас 07,2004

© Стефан Вангелов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??