* * *
****
Ако някой ден
се видиш
със пораснали крила,
литнал и отправил взор от най-високо
към света
омаян, заслепен и горд
от днешните победи...
без дъх останал
във безумна надпревара
с всекиго и всичко,
за да имаш всичко от суетния живот...
Нима
за всичкото това стара се
и живя.
Незрящ за простичките истини,
накацали кротичко до теб,
усмихнати,
загледали те в очите,
в очите твои на слепец?
Тогава би ли се запитал
накъде си тръгнал,
драги?
Скрил душата си
и от себе си дори,
захвърлил съкровенията свои
там
някъде, на място тайно,
което този твой живот ти повели.
Погледни
във огледалото на своята душа
и дано не чуеш стон безличен
как черна, тъжна,
безразлично уморена
станала е тя.
Дали ще питаш се тогава...
Накъде вървях?
В какво успях?
Щастлив ли бях?
Дарих ли щастие на някого?
С кого делих щастливи дни?
В радост, болка...
в болка и тъга,
имах ли до себе си
нежната,
вярната
и топлата ръка?
На колко порти си почукал,
с усмивка са те срещали
и с блага реч са ти отваряли?
Дали на някого си липсвал,
когато ти дела велики
си творил?
А
видимото не видял си,
дали слепец не бил си?
Под булото на гения
нещастен...
А когато очите си отвориш,
разбираш, че настъпил е
денят,
в който
неусетно са
крилата посивели,
от живота вече уморени,
косите посребрели...
малко помъдрели
и съвсем, съвсем
разбираш,
че животът бил е и ще
бъде същият,
а ние, неразбрали го
в търсене на други истини,
намираме отново и отново
същото,
от което, бягайки,
се връщаме забързани за там,
от където
бягахме.
Бургас 07,2004
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стефан Вангелов Всички права запазени
Не погледнах в инфото на автора, че е на 49 години и се извинявам, че го нарекох младеж, ако това го обижда! И това стихотворение е отлично, а и явно опита на годините си казва думата! 6 
