22 oct 2006, 19:59

* * * 

  Poesía
862 0 12

Животът понякога за нас е безчестен,

а хората – сиви, без капчица вяра

пътуват по пътя, във влак едноместен

и болка стаена във тях бавно догаря.

Човекът на днешното, новото време

е забързан, загрижен, но все единак.

Научен, че всичко за него е бреме,

загубил надежда за другия бряг.

© Биляна Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??