* * *
Безлюдни улици, мрачни опустели,
безкраен път, но някак си невидим,
хората изгубени, мечтите си разпилели
и порив забравен, но все пак излъган.
Душа празна, от болка уморена,
посивяла, измръзнала, тъжна,
любовта на сърцето - осквернена,
ти завинаги я отблъсна.
Мечтите ми - полуживи, невъзможни,
разбита съм - до смърт наранена,
вярата ми - от опити безнадеждни,
но след този съм наистина сломена.
Изгубих се и без теб път не мога да намеря,
попаднах в лабиринт, в задънени тунели
и само самотата болката ми споделя,
защото всички мостове към теб са изгорели.
безкраен път, но някак си невидим,
хората изгубени, мечтите си разпилели
и порив забравен, но все пак излъган.
Душа празна, от болка уморена,
посивяла, измръзнала, тъжна,
любовта на сърцето - осквернена,
ти завинаги я отблъсна.
Мечтите ми - полуживи, невъзможни,
разбита съм - до смърт наранена,
вярата ми - от опити безнадеждни,
но след този съм наистина сломена.
Изгубих се и без теб път не мога да намеря,
попаднах в лабиринт, в задънени тунели
и само самотата болката ми споделя,
защото всички мостове към теб са изгорели.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Цветелина Венкова Todos los derechos reservados
