14 oct 2006, 15:34

* * *

  Poesía
804 0 1

Тъжни очи, усмивка попарена
миг от любов, от спомен измъчващ,
надежда и вяра някога излъгана
и поглед, отчаяние излъчващ.
Блясък и радост, лъчезарност
в далечината някъде останали
смачкани от живота с безпощадност
и щастиети истинско погубили.
Изгубен свят, мечти опожарени
студени длани, сърце вледенено
и тези празни очи обезверени,
сърцето е лед, защото е сломено.
Безпътни дни, безкраино дълго лутане,
самотни нощи, пълни с отчаяние
и бъдеще, обречено на скитане -
във търсене на твоето признание.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цветелина Венкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Отнова тъга дълбока,
    отнова изгубена посока.
    Признанието му е знак
    за изход от този мрак.

    Поздрав и усмивка.

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...