* * *
801
0
1
Тъжни очи, усмивка попарена
миг от любов, от спомен измъчващ,
надежда и вяра някога излъгана
и поглед, отчаяние излъчващ.
Блясък и радост, лъчезарност
в далечината някъде останали
смачкани от живота с безпощадност
и щастиети истинско погубили.
Изгубен свят, мечти опожарени
студени длани, сърце вледенено
и тези празни очи обезверени,
сърцето е лед, защото е сломено.
Безпътни дни, безкраино дълго лутане,
самотни нощи, пълни с отчаяние
и бъдеще, обречено на скитане -
във търсене на твоето признание.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Цветелина Венкова Все права защищены
