16 dic 2006, 16:52

* * * 

  Poesía
567 0 3
Плачеш и ми викаш,
ругаеш и удряш.
Спри, не искам да се нараниш,
седни, ще ти направя кафе и легни да поспиш.

Чакала си ме цяла нощ,
сега тихо спиш,
спиралата и солени сълзи цапат възгланицата,
тежка е за нас предсмъртната агония на любовта...

Влюбих се в друга, но те обичам,
никой не те познава по-добре от мен,
никога повторно няма да позволя,
да страдаш както днес, да страдаш така!

© Любовник Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много истинско и добре предадено! Поздравления !
  • интересно.

    да се влюбиш...не е като да обичаш.

    ти го каза.

    поздрав!
  • Най-добре, че не си поставил заглавие на това...
    И аз няма да поставя оценка.
Propuestas
: ??:??