Плачеш и ми викаш,
ругаеш и удряш.
Спри, не искам да се нараниш,
седни, ще ти направя кафе и легни да поспиш.
Чакала си ме цяла нощ,
сега тихо спиш,
спиралата и солени сълзи цапат възгланицата,
тежка е за нас предсмъртната агония на любовта...
Влюбих се в друга, но те обичам,
никой не те познава по-добре от мен,
никога повторно няма да позволя,
да страдаш както днес, да страдаш така!