5 feb 2007, 3:00

* * *

  Poesía
799 0 1

Любов голяма в мен гори.

Любов такава винаги ме пари.

Реши кога да сложиш точка, завинаги ме забрави.

Мечта ми беше с тебе да живея, мечта ми беше с тебе да умра.

Превърна всичките мечти в измама, душата ми погуби ти.

Неще се заличи усмивката ти нежна, през изминалите дни.

Изгубен съм без твойта топлина, изгубен в дъното на моята душа.

Затворен в собствената си тъга, не виждащ светлината на деня. За мен една си ти!

На всички ще го кажа.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Просто Никой Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...